НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА

Някой /навярно любовник
със замъглено съзнание/
й беше казал, че има усмивката
на Мона Лиза.

Тя лесно повярва, дори изрови
отнякъде един пенсиониран албум
с черно-бели репродукции от Лувъра,
вечер си лягаше с него
и се усмихваше в тъмното.

Тъкмо по същото време се запозна
с италианеца от пицарията на ъгъла
и докато той я натискаше
в малката стаичка зад кухнята
„Ах, Леонардо - му викаше, -
мой Леонардо...“,
макар че се казваше
Джепето